⏰ Време за прочитане: 11 Минути

Защо днес е важно да говорим за психичното здраве повече от всякога?

За автора: Елица Стоянова

През последните шест години Елица Стоянова се развива в различни области на човешките ресурси като изграждане на работодателска марка, ангажиране на служителите и консултиране на екипите по въпроси, свързани с основните процеси в ЧР. В момента работи като Senior HR Advisor в МенторМейт.

Елица Стоянова Защо днес е важно да говорим за психичното здраве повече от всякога

Безспорно последните две години преобърнаха световната икономиката и допринесоха за засилената динамика на пазара на труда. Докато работодателите се адаптират към новите потребности на служителите си, предлагайки възможности за дистанционна работа и разнообразие от придобивки, хората се сблъскват с трудности в личен аспект и все по-малко се нуждаят от горепосочените усилия. 

Днес излизат на преден план човешкият фактор и индивидуалните потребности, а универсалният подход отдавна вече не дава желания резултат. През последните няколко години все по-често се сблъскваме с темата за психичното здраве в работната среда и е по-важно от всякога да говорим открито за нея. Дълбоко вярвам, че темата е добре избягвана в обществото не само заради социалната стигма, а най-вече заради неразбирането как е правилно да се подходи към хората, преминаващи през трудности. 

Страхът в нас често може да бъде в няколко направления и да породи следните въпроси:

Къде е границата, която не бива да се прекрачва?

Поставени сме пред въпроса дали проблемът на човек е личен, или касае и повлиява работния процес, както и къде е границата между личния и професионалния живот.

Как би се почувствал човекът отсреща?

Освен трудностите в идентифицирането на симптомите, сме изправени и пред личния контекст и най-вече в каква степен отсрещната страна се чувства удобно да говори открито за проблемите си.

Кога е правилният момент да се намесим?

Третият въпрос, който си задаваме, е кога е подходящият момент да се намесим. Вече сме идентифицирали “патология” в поведението на човека, но далеч не сме сигурни дали нашата “диагноза” е правилна. Добре е да знаем, че щом вече сме забелязали проблем, ние вече участваме в разрешаването му и сами можем да изберем в каква роля да влезем: тази на наблюдател или на опора.

Помагаме или вредим?

Последната дилема, с която се сблъскваме, е дали, ако се намесим, няма да нанесем повече вреди за човека срещу нас. Понякога липсата на опит с подобни казуси събужда в нас страхове за това как би приела отсрещната страна гледната ни точка и дали няма да изгорим моста помежду ни.

Можете да имате най-добрата стратегия и най-добрата сграда в света, но ако нямате сърцата и умовете на хората, които работят с вас, нищо от това не оживява. — Renee West

Срещаме същите дилеми и в работна среда, когато започнем да забелязваме в колегите ни признаци на стрес, прегаряне (burnout), преобладаващи негативни емоции, силно изразена тревожност или лични проблеми.

Разклатеният баланс между личен живот и работа е една от предпоставките да се изправяме по-често пред лични проблеми в работна среда. Това налага и трансформация на ролята на отдел „Човешки ресурси“, а именно – да консултира и насочва лидерите към това как да разпознават признаците и да управляват трудните разговори с екипите си.

Някои от практичните съвети, които използвам при консултирането на колегите, са:

1. Психичното здраве и емоционалното състояние на екипа са основополагащи за личното им щастие и могат да повлияят значително бизнеса и екипната динамика.

2. Наблюдаването на промените в настроенията, емоциите и поведението на хората ни помага да разберем по-добре през какво преминават те и да забележим симптомите в самото начало.

3. Когато се зароди съмнение, че колега преминава през лични и професионални сътресения, обикновено това е моментът, в който е необходимо да се предприемат действия.

4. Ако някой сподели, че минава през тежък период, е достатъчно да кажем, че сме насреща, ако има нужда да поговорим и да разкаже за проблема.

5. По време на разговора е важно да се подходи с подкрепа и разбиране, защото хората в трудни ситуации са доста уязвими. Неизказано правилно, желанието за помощ може да бъде интерпретирано като навлизане в личното пространство, критика или най-лошия възможен сценарий – осъждане на поведението или на начина, по който се чувства човекът.

6. Нормално е лидерите да не са сигурни как да подходят в конкретната ситуация, и затова е важно тя да се адресира своевременно към експерт в човешките ресурси, който може да подготви мениджъра за разговора и да го насочи към специалисти с експертиза и опит в работата с хора в релевантни ситуации.

Важно е да не забравяме, че всеки човек има личностни особености и ситуацията, през която минава, е строго индивидуална. Достатъчно е да предложим подкрепа и да използваме всички налични инструменти, но да не забравяме, че решението за промяна винаги е в ръцете на човека отсреща. 

В работата с хора винаги съм ценила моментите, в които някой идва при мен с желание да поговорим или да сподели нещо, което го притеснява. Вярвам, че тези моменти са като врата към личността, защото се отварят за съвсем кратък период и обикновено трябва да реагираме, бързо преди да са се затворили за нас!

*Статията достига до Вас, благодарение на Елица Стоянова, MentorMate –  Можете да се свържете с нея в LinkedIn ТУК

Статия Благодарим